*** Лесен вариант, може да се каже и информативен. Със слушалки и запис за слушалки - "binaural". Демо клипчета в ютуб колкото искате. Не всеки харесва и обича да слуша на слушалки, но толкова, за да се информира, трябва да се престраши. Нужни са някакви слушалки, стига да не са много зле като качество.
Понеже четете това, предполагам, че имате компютър. За Windows потребителите - трябва да качите ASIO драйвер - ей го http://www.asio4all.com . Този драйвер изключва всякакви (д)ефекти от драйверите на звуковата карта и уиндоуса и позволява аудиото да се възпроизвежда в близко до оригинала (записа) качество. Инсталирате, рестартирате... и вече трябва да работи. До часовника се появява иконка, която показва текущото му състояние, ако не работи ще си каже.
Пускате някой от съответните записи... и слушате - https://www.youtube.com/watch?v=3FwDa7TWHHc
https://www.youtube.com/watch?v=itLxXeyM2aM&list=PL5fY0etwvOIcfj8PTM0b2JL7yhhnVmVle&index=2
На втория запис ще ви направи впечатление, че всеки източник на звук си има собствено място в пространството. Това е сцена.
"Ама на слушалки е различно" - да, различно е. Няма я стаята (важен аудио компонент), няма ги колоните, няма ги отраженията от стаята... и всичко става лесно, лесно... ама записите като горния не са много, броят се на пръсти. Въпреки, че постоянно бройката им расте... пак не е това, което трябва да е. С доста упоритост, след като човек е слушал на добра система аудио записи, успява да си тренира мозъка така, че да "подреди" сцената и със запис и микс "за колони"... Познавам много слушалкаджии, които са прескочили въпросния трап и си слушат само на слушалки. На мен лично, слушането на слушалки не ми доставя чак такова удоволствие като от колоните... все едно са ми пробутали безалкохолна бира - казват, че е същото, ама не съвсем :D Същото е като на колони, но сцената е между двете ти уши, в главата, супер сбита и миниатюрна, лично мен много ме товари този факт и предпочитам да слушам по-кофти записи без сцена когато се налага да ползвам слушалки.
*** Труден вариант.
1. Акустиката - започваме отзад напред. Това по ред на възпроизвеждане е последния компонент от целия аудио тракт, но оказва най-критично, решително влияние за крайния резултат - всеки, който е опрял до този компонент, знае.
Преди всичко е нужна някаква симетрия. В повечето случаи се стига опитно до нея, какви компромиси могат да се направят. Но, без грам съмнение, колоните трябва да са симетрично разположени, двете на еднакво разстояние спрямо слушателското място.
След това - от страни и пред тях не трябва да има стени или каквото и да е друго, способно да препречи или отрази звуковия сигнал. Колоните не се поставят в шкафове, залепени за стените или така, че да има ръбове пред и около тях.
Ако са букшелф размер (малки колони), трябва да им се осигурят подходящи стойки, които изнасят говорителите на височината на ушите на слушателя. Назад - към стената зад тях бива да имат по около метър разстояние. С по-малко от половин метър в 99% от случаите здравата се омазва положението. Същото важи и за страничните стени.
Около колоните - лично при мен отдясно е прозорец на около 70см, към ъгъла на стаята съм увисил дебели завеси (доста помогнаха срещу разбумтяването на баса), също има и сериозно нагънато перде пред прозорците.
Пред колоните - килим, по възможност дебел. Или поне в огледалната точка (като седнете на слушателското място, ако си представите, че пода е огледало...) спрямо говорителите, някое малко килимче - да заглуши първите (ранните) отражения. Същото може да се направи със съответните звукоизолации и по стените около колоните със съответните акустични панели.
Трябва да се обърне и внимание на връзката между колоните и пода. В повечето случаи поставянето на крачета тип шпайкове подобрява доста качеството на възпроизвеждане.
Слушателското място също бива да е малко по-далеч от задната стена, отново за избягване на звуковите отражения.
Ето малко нагледни картинки от звукови отражения. И една дълга и широка статия, вижте поне картинките - показано е нагледно как се отразява звука.
2. Колоните
Най-лесно е... с широколентови. Лесния вариант с многолентови е, когато се ползват нисък ред филтри и говорители, позволяващи ползването на нисък ред филтри. Много от говорителите имат сериозни дефекти (огромни пикове от по над 10dB), които се борят с по-висок ред филтри или срез много под използваемия честотен диапазон на самия говорител, за да остане дефекта на много по-ниско ниво. Въпросните сложни филтри обикновено вкарват фазови дефекти и аномалии и крайния резултат е незадоволителен откъм сцена. Често такива колони страдат и от други проблеми - липса на микродетайл, липса на финес... Една (почти) винаги работеща методика за избор на колони - говорителите им да са "made in Norway, Sweden, Denmark..." хората там могат да правят говорители, а за оплескване на крайния резултат с такива говорители си трябват специални умения. Свирещи двулентиви колони има доста. И дефектите в АЧХ са доста по-приемливи от тези във ФЧХ (фазово-честотната характеристика). Докато ухото се напасва след няколко минути към дефектите в АЧХ, към фазовите е почти невъзможно. А именно това е причината широколентовите говорители да имат толкова много почитатели. Въпреки огромните им дефекти на хартия - тези по АЧХ - липса на ниски, липса на високи, големи неравномерности... човек като чуе сцената и непринуденото им натурално звучене, в повечето случаи ги преглъща. Разбира се, по-приятно е когато ги няма дефектите...
3. Усилвателят
Враг номер едно на хай-енда и на сцената е... еквалайзера. За жалост, Source Direct на над 90% от усилвателите, които съм гледал... изключват само потенциометрите (оставят ги в нулева позиция), но не и стъпалото с корекциите. Причината да е така - фирмите си спестяват недоволни клиенти, понеже ако се изключи цялото стъпало на еквалайзера, усилвателя започва да свири много по-добре. За щастие, доста усилватели от и над средния клас имат отзад опция за разделяне на преда от крайното стъпало и подаване на сигнала директно в самото крайно стъпало. Един стерео потенциометър 5-10К, директно включен там и сигнала да се подава директно на него, рязко вдига качеството.
4. Източник
На кратко: трябва да се слуша :D Дакове и плейъри с мултибитови дак чипове винаги за се представяли по-добре от останалите. За компютърен транспорт - силно препоръчвам XMOS-а на Жоро, комбиниран с мултибитов дак. Даже и с неговия прост дак, дето се продава като модул приставка, също е висока летва.
Грамофон - добър вариант, магнетофон - най. Ама си е скъпо занимание. Който се интересува от това... вече е намерил къде да види, пипне, чуе такова нещо... няма да обяснявам повече, из нета е изписано доста. Може да погледнете примерно http://www.33oborota.com
5. Музика и слушане
Софтуера - лично аз ползвам foobar2000, трябва да му се инсталира и ASIO plugin-a за да стане работата. След инсталацията се избира ASIO драйвера от настройките - File->Preferences->Output. Доста приятели харесват J-River, аз лично не съм успял да чуя ползата от тази програма, за сметка на това ми се вижда доста сложна и гадна откъм интерфейс.
Добър пример за читав запис... Roger Waters - Amused To Death. Progressive изпълнителите обикновено записват добре. Доста, много повече от половината джазова музика също е записана добре. От електрониката - New Age и Ambient изпълнителите в повечето случаи също успяват. Някои изпълнители, които имат добри записи - Acoustic Alchemy, Schiller, Bliss, Shpongle...
Какво се чува с такъв запис?
- Първо, колоните изчезват. Те вече не са източник на звуци, звуците започват да се чуват от пространството. Когато всичко е много добре напаснато и нагласено, звуците даже излизат извън пределите на стените и стаята. Чуват се включително и зад слушателското място (в хардкор акустически обработена стая). Но наистина доброто напасване възпроизвежда и инструментите с реалните им размери - не певицата да има уста като чекмедже, или пък цигулката да се чува като джобен размер - една точка в пространството, или пък контрабас като гардероб... Когато се случи това, даже могат да се преброят изпълнителите на сцената, в доста записи могат да се раздлят и по ръст.
Но за да се случи всичкото това, трябва да се налеят много усилия. Хубавото е, че за да се чуе елемента "сцена" от озвучаването, ви трябват само чифт уши. Когато придобие горе споменатия реализъм, човек няма и грам съмнение, че това трябва да е така. При мен това беше първата крачка към хай-енд аудиото, преди повече от 10 години. Тогава основно се занимавах със софтуер и линукси, беше ми попаднала музикантска звукова карта на Yamaha, а и тъкмо си бях направил първия Quad усилвател от МК списанието с широколентови колони... Под линукс положението с драйверите и ефектите от софтуера стои по съвсем друг начин - трябва да се напънеш за да ги добавиш, вместо да ги премахнеш. Беше много яко като започнах да си слушам музиката отново така, все едно никога не съм я чувал преди това - Prodigy, Satoshi Tomiie, V-Sag, Crystal Method, Lexicon Avenue, Pink Floyd... и не помня какво още, дето ме грабна със сцена - тогава слушах основно прогресив електронна музика. Открих и "lossless" форматите... колкото повече слушах, толкова повече ме болеше сърцето за шпинедла с дискове "mp3" - толкова много съсипана музика... Малко по-късно попаднах на BGAUDIO форума - за тогава единствения БГ форум с аудио тематика, запалих се по лампите... и започнаха безобразията. Рязко слезнах от 2х100 на 2х2 вата и бях от щастлив по-щастлив от крайния резултат :D
